АНДЖЕЛИНА ДЖОЛИ
не е ли очарователна>???
Не е ли SEXY>???

Не е ли естествена>???

Не е ли палава>???




Не е ли готина>???

Не е ли това,което търсим и искаме>???

ето нейна филмография:

1. Mr. & Mrs. Smith (2005)
2. Taking Lives (2004)
3. Alexander (2004)
4. Shark Tale (2004)
5. The Fever (2004)
6. Lara Croft Tomb Raider: The Cradle of Life (2003)
7. BEYOND BORDERS (2003)
8. Life or Something Like It (2002)
9. Tomb Raider (2001)
10. LARA CROFT: TOMB RAIDER (2001)
11. ORIGINAL SIN (2001)
12. Gone in Sixty Seconds (2000)
13. GONE IN 60 SECONDS (2000)
14. AFI"s 100 Years... 100 Stars (1999)
15. Bone Collector, The (1999)
16. THE BONE COLLECTOR (1999)
17. PUSHING TIN (1999)
18. GIRL, INTERRUPTED (1999)
19. Gia (1998)
20. Hell"s Kitchen (1998)
21. Playing by Heart (1998)
22. Playing God (1997)
23. True Women (1997)
24. GEORGE WALLACE (1997)
25. Foxfire (1996)
26. Love Is All There Is (1996)
27. Mojave Moon (1996)
28. Hackers (1995)
29. Without Evidence (1995)
30. Cyborg 2 (1993)
31. Lookin" to Get Out (1982)
32. Taking Lives (1934)

но не забравайте,тя може да бъде и опасна>???

Aнджелина Джоли – най желана за целуване. Холивудската актриса Анджелина Джоли
се нареди на първо място в класацията за “Най - желана жена за целуване”, ...

Бебето на Брад Пит и Анджели Джоли се сдобива с копие от восък в музея на Мадам Тисо

Бебето Шайло - восъчна фигура- от Sash

Бебето на Брад Пит и Анджели Джоли се сдобива с копие от восък в музея на Мадам Тисо

Восъчнокопие на бебето на Джоли-Пит, бе изложено тази сряда в музея на Мадам Тисо Двумесечната Шайло е първото бебе, претворено от восък от Мадам Тисо и може да се види, заедно с восъчни копия на родителите си, в международния музей на Таймс Скуеър. Билетът, който предоставя възможността да зърнете "най- известното бебе в света" струва около 30 долара.Джоли и Пит продадоха първата снимка на истинската Шайло на списанието Пийпъл, като заявиха, че всички приходи ще бъдат предоставени за благотворителност. Те наскоро дариха 300 000 долара на правителството на Намибия, за да подпомогнат болниците на страната, където се роди и малката Шайло.Двойката звезди от "Мистър и Мисис Смит" имат още две деца (осиновени)- Захара (1г) и Мадокс(4г). Техни фигури не са изложени в музея.

Анджелина Джоли се премести да живее при Брад Пит Анджелина Джоли продава английското си имение и се мести при Брад Пит, съобщава британско списание.

Актрисата е обявила цена от 2 милиона лири за къщата си и веднага след като се осъществи сделката, тя ще се премести при приятеля си в Малибу.

Освен това Анджелина е намалила ангажиментите си до минимум, за да прекарва повече време с Брад и двете й деца Мадокс и Захара.

Холивудският красавец също има имотни дела за разрешаване. Веднага след окончателния си развод с Дженифър Анистън, Брад се е обърнал към агенция за недвижими имоти, за да си купи луксозна къща в Западен Лондон Анджелина Джоли получи награда на ООН Американската актриса Анджелина Джоли беше наградена от Организацията на обединените нации в Ню Йорк за работата й с бежанците по света.

Актрисата, която в момента снима в Ню Йорк The Good Shepherd е останала много изненада от наградата. „Това е най-големият подарък за мен след децата ми“, признала развълнувано Анджелина.

„Срещата ми с тези хора беше един от най-важните уроци в живота ми. След първото ми посещение в бежански лагер в Камбоджа, си обещах, че ще направя всичко по силите ми, за да помогна на тези хора и да обясня за проблемите им на други хора, които също могат да помогнат“, завършва тя.

 

Животът е игра в която всеки сам избира правилата ако някой те харесва значи играе по същите правила затова всички сме различни и единствени .Учудвам се на хората които подръжават на някой защото губат чара и и ндивидуалноста си затова бонбонки бъдете себе си .Някой ви обича , някой ви харесва само защото сте вие и правите нещо или изглеждате така ,или говарите някак както само вие можете .Животът е пъстър и такъв какъвто си го направим изборът е наш .Веднъж се влюбих в едно момче което беше много грозен на външен вид но с такъв чар че никой не го забелязваше и беше такъв комик че настроението на компанията винаги беше страхотно всички го обичахме ,така че външния вид не е чак толкова важен .А имах случай и с един красавец мнооого красив но толкова скучен и дървен че ставаше само да ходя до супера с него да го гледт колко е хубав естествено видяхме се само 2 пъти и така само на здрасти сме с него а и прави едни такива превзети движения че чак му се иска на човек да го фрасне в самонадеяната мутра.Така че за мен емоцията и динамиката са много важни да изживявам всеки ден по различен начин защото е единствен и различен всъщност кото всеки миг.Обичам хората истинските ,емоционалните с които можеш да се смееш да плачеш да споделяш без користно защото им вярваш и не са предатели но живота ни стана по тежък и смеха отиде на заден план.Защо бе хора всички имат проблеми и ще имаме през целия си живот важно е как ги решаваме дали ги решаваме и как ги приемаме.Няма невъзможни неща и неразрешими проблеми всичко е в съзнанието ни трябва да се радваме на всеки ден и на дребните а колко му трябва на човек за да се чувства щастлив една бодра дума един слънчев лъч дори една усмивка от любим човек.Е това е от мен дано промена в положителна страна настроението ви поне за един миг.

Отдавна, много отдавна, в едно далечно кралство, известно като Кралството на пъстрите пеперуди, живяла една красива принцеса. Тя растяла безгрижна и щастлива в своя замък, по цял ден си играела в градините с безброй цветя около него, и гонела рояците пъстри пеперудки.
Един хубав и слъчнев пролетен ден, докато отново играела и тичала в градината, принцесата забелязала по пътеката край нейния замък да преминава непознат конник. Той видял принцесата, погледите им се срещнали, и й се усмихнал. Тя също му се усмихнала, а той й помахал с ръка, и продължил по пътя си.
Младата девойката била очарована от очите и усмивката на странния конник, и от този момент започнала често да го сънува, и да мечтае някой ден той отново да се появи, да отиде при нея, да я прегърне, да я целуне...

И ето че след няколко седмици конникът пак преминал край нейния замък. Принцесата се надявала, че този път конникът ще спре, ще слезе от коня си, и ще отиде при нея. Но той отново само й се усмихнал, помахал с ръка, и отминал.
Разсърдила се принцесата на конника, и от тогава, когато се случело той да мине покрай нейния замък, тя му обръщала гръб, сякаш не го вижда, или се криела в своя замък, и го гледала тайно през прозореца. Но вечер отново сънувала прегръдките и целувките му.

Един ден, докато си играела с пеперудките в градината, принцесата поискала да разбере къде отлитат те, когато не са край нея. Последвала тя пъстрия рояк, отдалечавала се все повече и повече от нейния замък, и неусетно, следвайки пеперудките, стигнала чак до Кралството на ароматните цветя. В далечината принцесата забелязала един голям красив замък, и решила да отиде и да го разгледа отблизо.
Когато наближила, видяла, че замъкът е заобиколен от чудно красива градина с най-различни ароматни цветя. А в средата на градината, точно пред входа на замъка, имало голямо сърце, направено от червени рози, а вътре в него със сини теменужки било изписано нейното име. Девойката била омаяна от красотата и уханието на цветята, а също и много любопитна - кой ли е този, който знае името й, и го е изписал с цветя?
В този момент от замъка излязал принц, който тръгнал към нея, и когато приближил, тя разпознала конника, минаващ често покрай нейния замък. Той се доближил до принцесата, поздравил я, отново и се усмихнал, а след това я прегърнал плътно до себе си, и устните им се сляли в една почти безкрайна целувка. Принцесата разбрала, че нейните сънища се сбъдват, и този момък винаги е обичал само нея.

Не зная какво се е случило после с тях; зная само, че техните две кралства останали в историята като Страната на любовта и щастието.

По-лесно е да бягаш

По-лесно е да бягаш
Замествайки тази болка с нещо безчувствено
Толкова по-лесно е да тръгнеш
И тогава да понесеш цялата болка сам

Нещо беше отнето
Дълбоко от моята душа
Пазех тайната скрита
Никой никога няма да може да я види
Толкова дъбоки рани, никога не се разкриват
И никога не изчезват
Като образи в главата ми
От години те се мотаят там

Ако можех да променям миналото
Щях да взема обратно цялата болка
Щях да върна назад всяка грешна стъпка, която направих
Ако можех само, щях да се изправя и да понеса цялата вина
Ако можех само да погреба целиа срам със себе си
Бих го направила

Понякога си припомням
Мрака на моето минало
Връщайки тези спомени, които бих желала да не съм пазила
Понякога си мисля да изоставя всичко
И никога вече да не поглеждам назад
И никога да не продължавам напред
Тогава няма да оставям минало след себе си

Просто оттърсвайки настрана
Цялото това усещане за безпомощност вътре в мен
Да се преструвам, че не се чувствам изгубена
Е много по-лесно, отколкото да се опитам да се променя

Преборвайки Порока

Спомените болят
Подобно на отварянето на рани
Отново избирам да стоя на страна
Всички вие предполагате,
Че съм в безопаност тук в моята стая
[Освен ако не се опитам, да започна отново]

Единствената, която битките избира -
Не искам да съм аз,
Защото това, че съм единствената объркана
Е онова, което осъзнавам вътре в мен

Не знам, за кое си струва да се боря
Или защо трябва да крещя
Не знам защо винаги провокирам
И казвам онова, което не мисля
Не знам защо поех по този път
Знам само, че не е правилния
За това тази вечер скъсвам с онова,
което съм правила досега

Сграбчила здраво онова, което ще ме излекува
Плътно затварям вратата
И се опитвам отново да си поема въздух
Боли ме повече от всякога,
Когато съм нямала право на избор

Ще напиша на стените,
Че единствена аз не знам какво да направя
Никога няма да се боря отново
И ето как свършва всичко

Не знам, за кое си струва да се боря
Или защо трябва да креща
Но сега имам някаква яснота
Да ти покажа онова, което наистина мисля
Не знам защо поех по този път
Никога няма да се оправя
За това тази вечер скъсвам с онова,
което съм правила досега

Всеки човешки живот се крепи на нея - любовта :) Какво по-хубаво и какво по-лошо може да ти се случи от това да си влюбен...Естествено положителните черти на любовта са повече от отрицателните (уж - кой би казал дали със сигурност е така - нали е влюбен,вие да сте виждали трезво мислещ влюбен - те двете неща взаимно се изключват, а страничния наблюден в случая не би могъл да прецени)...И все пак да не забравяме че любовта е главната движеща сила в света...Щом е главна движеща сила защо подяволите довежда толкова много хора до лудост...А то всеки влюбен е малко луд де...:) Ако съм аз е много луд...Дори и не осъзнава колко глупости прави в минута за въпросния възлюбен...А дали и го интересува? :) Май не...Да си влюбен е прекрасно...до момента когато на любовта и дойде края...А защо и идва края - еми нали трябва да ти е гадно...депресията не прощава никуму....А пък като те обземе депресията очакваш следващото слънце на любовта да те озари и отново да грейнеш :) Въобще любовта е един свообразен транплин :) колкото по-високо скачаш толкова повече падаш....Е поне според мен си заслужава да се изтреляш в облаците макар и за малко....да лети с птиците умее само влюбения човек...е и само той може да падне до абсолютното дъно...и да чака някой да го измъкне от там...Всъщоност като се замисля (а аз не мога да мисля) всичко е един голям затворен кръг...нещата се повтарят, а може би само силата на чувствата отслабва...(Предполагам - прекалено неопитна съм за да знам със сигурност)...Все пак говори човек който в живота си (който за сега се измерва в цели 16 години) е обичал истински само веднъж...Е поне беше истински...А дали той ме обичаше истински - едва ли...всичко е плод единствено на моето въображение...А сълзите....е, да те са истински...И май са неизбежна част от всичко което ми се случва напоследък....Преживях най-хубавите си 5 месеца с човек който в момента ме мрази...:) Каква ирония на съдбата само...Как се променят нещата до такава степен - не знам...а ми се иска да зная...искам да знам толкова много отговори, а няма кой да ми ги даде...всъщност се съмнявам и някои наистина да знае отговорите...кофтито е, че ме измъчва мисълта за тях...още повече, че винаги не успяваш да получиш това което искаш...или това което не си оценил, когато си имал, а сега е невъзможно да си го върнеш...животът е прекрасен...но само през погледа на влюбения човек, който получа любов от този когото обича...а когато си изгубил любовта...тогава живота ти се струва толкова жалък...сив...скучен...питам се дали би било по-добре никога да не се бях влюбвала( и съответно никога да не бях изпитвала болката от изгубената любов) или си заслужава да видиш самия ад за минутка в рая...Защо ме боли толкова за някой, който е толкова далеч вече от човека, който обичах...защо не мога да спра да си мисля за него...а виждам, че сега далеч не е този, когото обожавах...как съм успяла да се привържа толкова много...това ли е любовта...и ако да...защо подяволите ме напусна...толкова ли съм била лоша, че...че сега трябва да съм сама....и да мисля само за всеки миг които никога повече няма да се върне...защо ме боли толкова...искам просто да знам защо....защо съм такава глупачка, че не оцених какво имах...че го загубих и развалих не само моето настояще, но и неговото...защо не мога да го забравя...защо все още го обичам...повече от всякога...защо е толкова гадно....защо живота е толкова гаден....защо минавам през всичко това...:( защо се случи точно на мен...защо не мога да го върна...защо не мога да го променя...или поне да го забравя...искам да забравя всичко, което ни се случи...искам да забравя лицето му....искам да спре да ме преследва образът му...искам да забравя всичките неща, които ни се случиха...искам да спра болката...и самотата...искам да изтръгна сърцето си...защото не спира...не спира да го обича и да копнее за него...а той отдавна си е отишъл и не мога да го върна...моето бебе отдавна не е мое....и защо подяволите очите ми плачат, когато си мисля за това...защо не мога да пиша без да се разплача...защо всичко е толкова жестоко...защо...защо...искам болката да спре...искам никога повече да не обичам....господи помогни ми да преодолея всичко това...искам да съм силна но не съм...знам, че не съм и ме боли че мога да се боря с всичко, но не и с това...сърцето ми плаче...плаче пак и пак...за него...толкова много го обичах...а сега го обичам с пъти повече от тогава...и го искам...искам го за мен...моето сърце плаче пак за него...моли се върне и да остане завинаги с мен...как се стигна до тук....как...и защо сега е сляп за да види колко ме боли...колко много го обичам...защо е сляп, господи, защо....защо не вижда сълзите ми...защо...как да спра...как да спра да го обичам, когато само обичта ми към него кара сърцето ми да бие...и защо не мога да го спра...Как да гледам слънцето и да му се радвам, когато в мен е мрак...как да се усмихна на света, когато очите ми плачат....как да гледам напред, когато търся само него, а той е минало....как да не измръзна, когато го няма да ме стопли...как да бъда същата, когато всичко се е променило и как да се променя, когато оставам същата...как да спра да плача, когато мисълта за него ме побърква....как...всичко което ми остана е едно сърце...което го обича...и любовта, която ми носи единствено страдание...болка...и спомени...напоени с толкова много обич....моята обич...моето сърце...моето лято...моят живот...моето минало...защо щом аз съм минало за него, той е минало настояще и бъдеще за мен....защо щом любовта ни е изгубена, тя все още живее в мен...какво ли не направих....какво ли не...само и само да я спася...а той я убиваше бавно....защо забрави за всичко, което имахме...защо.....

писнало ви е да ви питат как сте или всеки път се чудите какъв отговор да дадете,как да прикриете настроението си или пък нещо друго... пробвайте това: Много изтъркан въпрос ми как да съм... дай ми жокер - няколко възможни отговора.
това и винаги ме затруднява. Вече избягвам да отговарям на това. По добре едно "здрасти - чао" отколкото "как си". Забелязал съм че ако някой се интересува за нещо от мен, ме пита конкретно за нещото: "Как е това?", "Какво става с онова?". Иначе просто се затруднявам, а освен това дори да направя усилия да отговоря точно на въпроса, отсреща едва ли ще обърнат внимание.
Мен ме няма, как да съм. Пея си...
Пейте си и вие и най-важното е да се кефите на живота и на любимите си хора;-))))))))

Какво е любовта и струва ли си да обичаш ?
Някой би изрекъл: - Тя дава ти криле.
Но защо когато се обърнеш,
в ковчега ти пирони тя кове ?
Какво ти взема и какво ти дава ?
Щастие и радост - болка и печал.
До звездите тя те извисява,
а после те изпръсква с кал.
Какво е любовта и каква е нейната магия ?
Уханна пролет,птици и цветя,
погром,природната стихия,
неотлъчно следвана от гибелта.
Какво е любовта - врата към рая ?
Път без изход,скитник без подслон,
кратко пътешествие в омая,
ливада тучна,белият препускащ кон.
Какво е любовта ?Къде е?
В теб,в мен.Навсякъде.Във въздуха дори.
С нея всеки иска да живее ,
в пламъка и да гори.
Да я дарява,да я получава,
да се радва на деца.
Да греши,но и да прощава,
може би това е любовта.

Обичам те...Не те обичам...
Думите ти парят в мен...
Осъзнах го,не го отричам,
но исках да повярвам в теб...
Достатъчно те слушах,
достатъчно аз твоя бях...
Достатъчно лъжи прощавах,
достатъчно с мене поигра...
Сега съм с друг,на него се
обричам...
Сега ще лъжа аз...
Оби4ам те...
Не те обичам сега го проумях...
В очите ти усещам страх...
не се страхувай,че ще ме изгубиш,
аз твоя никога не съм била...
Обичам те...Не те обичам...
Лъжа...
а в твоя поглед страх!

Искам те,но нещо пречи,
обичам те, но нещо ни дели.
Щастието се заплаща..
любовта ни не върви!

Искам те, ала не мога
да издържам повече така..
Обичах те и пих отрова,
и дълго от любов горях.

Ти нищо не видяи тръгна
без мен в света широк и пуст,
и ме остави да се лутам,
и ме остави пак сама.

Сега кажи ми, мили мой,
как на тебе да разчитам..?!
Искам да се върне той-
този, който аз обичах.

Исках да подпра глава
н твойто силно мъжко рамо,
но ти реши, че нямам нужда,
ти реши, че нямам право.

Поисках аз от тебе помощ,
а ти заби ми нож в гърба,..
Кажи ми как да те обичам,
кажи ми как да те ценя..?!

Притваряш бавно своите очи
И музика божествена в теб звучи
Топлина облива тялото сега
Неволно ставаш жертва на мига.

Очакване с трепет на докосване с устни
И тръпне нежността като вълшебни струни
Една след друга заливат те вълните на страстта
И осъзнаваш колко сме безсилни пред любовта.

Желание да се слеят две души
Огъня на нежността в телата да гори
В хармония да танцуват изпепеляващите устни
Да изгарят и обуздават страсти луди.

Тъй както цветето разцъфва под дъжда
И разкрива своята неземна красота
Така целувка дарена с любов
Разпалва сърцето за цял живот

Целият ни свят се събира
между тези четири стени,
не ни е нужно нищо,
достатъчно е да сме само аз и ти.

Ще помниш дълго тази нощ,
в която мрака беше ни прегърнал,
а за нас вплетени един във друг
земята в рая се превърна.

Ще помниш сладката възбуда
обзела нашите същества
и този миг една заблуда,
че сме единствените на света.

И сякаш тази среща е последна,
изпиваме от нея радостта
и всяка ласка е свещена
запазила магията на любовта.

От този спомен ще минава
през теб светкавицата на страстта
и като гръм ще те разтърсва
желанието да ме имаш на часа

Живял някога, на края на света, самотен демон. Живял той сам, сам самичък в своята пещера, там накрая на света, из ледената пустош, сам в тъмната ледена пещера. Всяка нощ излизал той, летял по света и от всеки щастлив човек крадял по някоя мечта, мечта която подържа щастието на този човек. Но не за да ги продава или да се облагодетелства от тях, той просто не можел да мечтае, сърцето му било от лед и той никога не можел да почувства красотата на една мечта, било то сбъдната или не. Един ден, но по-точно нощ, той отишъл при едно малко момиче, което живеело в сиропиталище, само, сред всичката грозота на околния свят. Демонът се изненадал, че това невинно дете, има само една единствена мечта. "Нормално е за дете да има милиони ненужни наивни мечти, който даже не осъзнава колко глупави са и ненужни!" - помислил си той, но това траело само миг, който попаднал в забрава още в последвалият го миг, когато демонът отнел тази невинна мечта от невинното създание, което лежало свито на топка в тъмното и си сънувало мечтата. Той полетял из небесата отново, върнал се в своето убежище на самотата. Там той разбрал, че единствената мечта на това дете е била "Нека някой ме обича, нека някой ми даде любовта си..." той се озадачил, но усетил просто остро пронизваща болка в леденото си сърце, не искал да запази тази мечта за себе си, той не искал любов, но не могъл да я върне вече. Чувството което усетил с цялото си фантомично тяло не бил усещал той преди, не го познавал, но и не желаел да го унищожи. Той поставил детската мечта на достойно място в своята ледена пещера. На това място, той усещал неприятна топлина, която по неизвестна за него причина, той не желаел да заличи. Минали години, в които той продължавал да краде чуждите мечти. Всяка вечер когато се прибирал, той минавал покрай детската мечта и се сещал за това дете. Всяка вечер, докато един ден... когато той се прибирал, на това място нямало нищо. Нали знаете, че мечтите на човек, умират само когато той умре. Той на момента осъзнал какво е станало и просто отминал мястото, седнал озадачен в пещерата си и за пръв път... той мислил за другите. Не за другите, а за това малко момиченце, той почувствал суровата вина изпиваща кръвта му. За пръв път той чувствал нещо различно от брутален егоизъм. Така, черният демон тихо и спокойно, потънал в мислите си, умрял сам самичък в тъмната пещера, давейки се в замръзналите си сълзи. Той осъзнал, че не може да краде чуждите мечти, те не могат да му помогнат, те помагат на хората чийто творение са...

otivai si!az ne 6te zapla4a
kato dete ostanalo na sred p1t
sulzi otronvat moite o4i
no az ne vikam vlastno.
surceto mi ne iska da te spre!
otivai si taka e po dobre.
prosti 4e tolkova te obi4am,
prosti mi za tez luji
nima vinovno e edno momiche
koeto ot obi4 den i nosht tuji
da se vliubq v teb ne znaq
no znam 4e obiknah v teb mnogo neshta
edna nejnost i laska i edna tiha tuga
dnes sum malka az!
priznavam az ne sam lubimka na nikoi!
Kaji 4e ne me obi4a6!
kaji ne me luji!
Imash priqtelka tova go znam
tq surceto ti pleni
az vsichko vijdam no ne ti zavijdam
jivei shtaslivo sus svoqba lubima
no znai 4e nikoi ne te obi4a pove4e ot men
ne si razdavai chuvstvata na vsekigo
zashtoto nakraq shte stanesh kato voda
i bezrazlichen kato skala
Sbogom i proshtavai
budi shtastliv!
znai 4e godinite sa tejki i kovarni
zatova pomni tos suvet!
"Za edin mig naslada cql jivot se strada"!"

ti znaesh li kakvo e da obichash
ti znaesh li kakvo e istinska lubov?
ti znaesh li kakvo e da pochitash nqkoi
tyi kakto po4itash bog?
Ti znaesh li kakvo e da se molish za shtastieto na tozi chovek
da davash vsichko za nego
a toi da ti obrushta grub?
ti znaesh li kakvo e da obi4a6
nqkoi pove4e ot sobstveniq si jivot?-
da e v mislite ti postoqnno i da ne mojesh da zaspish zaradi tova
da te boli silno no pak da vqrvash v lubovta

LeT mE LoVe YoU
you should let me love you
led me be the one to give you
everything you want and need
baby good love and protection
make me your selection
show me the way love"s supposed to be
baby you should let me love you love you
*********
ostavi me da te obi4am
ostavi me da te obicham
neka sum tozi koito da ti dade vsi4ko
ot koeto se nujdaesh i koeto iskash
Sk1pa,ti iskash lubov i zashtita
zatova izberi me
az shte ti pokaja kakvo znachi lubov
Skupa,ostavi me da te obichamm...

InComPleTe
I"ve tried to go on like i never knew you
I"m awake but my world is half asleep
i pray for this heart to be unbroken
but without you all i"m going
to be is incomplete
**********
Osakaten
Opitah se da prodalja jivota si,
sqkash nikoga ne sum te poznaval
Buden sum no cqloto mi su6testvo spi
Molqte da izlekuvam razbitoto si surce,
no bez teb dushata mi e osakatena